„Back to Black“ завинаги: Ейми Уайнхаус щеше да навърши 43 г.

На 14 септември 1983 г. в Лондон се ражда Ейми Джейд Уайнхаус – момичето с необикновения контраалтов глас, което години по-късно ще се превърне в една от най-разпознаваемите и влиятелни певици на XXI век. Ако беше жива, днес Ейми Уайнхаус щеше да навърши 43 години.

Кариерата ѝ е удивително кратка, но музикалното ѝ наследство остава огромно. Уайнхаус успява да превърне личните си любовни разочарования, самотата и бурния си живот в песни, които звучат почти като страници от личен дневник.

От джаза до световната сцена

Ейми израства в Северен Лондон в семейство, в което музиката има важно място. Още като дете слуша джаз, а сред големите ѝ вдъхновения са Сара Вон, Дайна Уошингтън, Рей Чарлз, Арета Франклин, както и Motown и американският хип-хоп. Самата тя по-късно разказва, че се е учила да пее, слушайки Дайна Уошингтън и джаз музиканти като Телониъс Монк.

На 13 години получава първата си китара, а около 14-годишна започва да пише собствени песни. Като тийнейджърка пее джаз, а демозаписът ѝ попада в музикалния бизнес благодарение на нейния приятел и певец Тайлър Джеймс.

През 2003 г. излиза дебютният ѝ албум „Frank“, който получава отлични отзиви и е номиниран за престижната награда Mercury Prize. Истинският световен пробив обаче идва три години по-късно.

„Back to Black“ и пет награди „Грами“ за една вечер

Албумът „Back to Black“ от 2006 г. превръща Уайнхаус в международна звезда. Смесицата от соул, джаз, R&B и звучене, напомнящо момичешките групи от 60-те години, е съчетана с болезнено откровени текстове за любов, изневяра и раздяла.

През 2008 г. Ейми печели пет награди „Грами“ в една вечер, включително за най-добър нов изпълнител, а „Rehab“ получава отличията за запис и песен на годината. В цялата си кариера тя има шест награди „Грами“ от осем номинации.

Любопитен детайл е, че по време на церемонията през 2008 г. певицата не е в Лос Анджелис. Тя участва чрез сателитна връзка от Лондон и именно там научава за триумфа си.

Песните, с които Ейми остана безсмъртна

Сред най-популярните ѝ записи безспорно е „Rehab“ – песента, превърнала се в нейната музикална визитка и най-големия ѝ американски хит.

„Back to Black“ остава може би най-емблематичната ѝ балада – мрачна история за края на една връзка, в която характерният глас на Уайнхаус звучи едновременно силен и уязвим.

Сред песните, без които не може да се разкаже историята ѝ, са още „You Know I'm No Good“, „Tears Dry on Their Own“, „Love Is a Losing Game“ и „Valerie“ – кавърът, записан с продуцента Марк Ронсън, който достига №2 във Великобритания.

Именно личният характер на текстовете прави музиката ѝ толкова разпознаваема. Хора от близкото ѝ обкръжение разказват, че отделни редове и цели песни са вдъхновени от съвсем конкретни събития в живота ѝ.

Визия, която се превърна в икона

Ейми не се превръща в модна икона по традиционния начин. Огромната прическа тип beehive, драматичната черна очна линия, татуировките, късите рокли и балетните обувки изграждат образ, който практически няма аналог сред поп звездите от нейното поколение.

Оказва се, че този имидж далеч не е бил случаен. Запазени нейни дневници и бележки показват, че още като тийнейджърка Уайнхаус е обмисляла внимателно как иска да изглежда като изпълнител.

Ейми Уайнхаус в собствените ѝ думи

Една от най-точните характеристики на отношението ѝ към славата идва от самата нея:

„Аз съм музикант. Не съм човек, който се опитва да бъде дипломатичен или да получи своите 15 минути слава. Аз съм просто музикант, който е честен.“

На въпроса как би искала хората да я запомнят, през 2007 г. тя дава забележително кратък отговор:

„Като истинска.“

А на въпроса кой е най-важният урок, който животът ѝ е дал, отговаря, че всеки ден научаваме нещо и животът е кратък.

Особено показателни са думите ѝ за музиката. Уайнхаус признава, че е привлечена от старите песни заради тяхната драматичност и атмосфера – защото в една песен може да бъде разказана цяла история. Именно това прави и самата тя в най-добрите си композиции.

Трагичният край на една необикновена кариера

Зад световния успех стои все по-тежка лична битка със зависимости и проблеми, които постепенно започват да засенчват музиката ѝ. На 23 юли 2011 г. Ейми Уайнхаус е открита мъртва в дома си в Камдън, Лондон. Тя е само на 27 години.

Смъртта ѝ я превръща в поредното голямо име, свързвано с т.нар. „Клуб 27“ – музиканти като Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Джим Морисън и Кърт Кобейн, починали на същата възраст.

Ейми Уайнхаус оставя само два завършени студийни албума, но това се оказва достатъчно, за да промени поп и соул музиката на своето поколение. Нейното влияние може да бъде открито в редица изпълнители, появили се след нея, а „Back to Black“ продължава да бъде сред определящите албуми на британската музика от началото на XXI век.

Може би затова най-подходящото описание на Ейми остава собственото ѝ желание – да бъде запомнена „като истинска“. Петнадесет години след смъртта ѝ гласът ѝ продължава да звучи точно така.